| ове - Намерени са 225 думи от търсенето |
|---|
| новела - мн. новели, ж. Спец. Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край. |
| овехтя - овехтиш, мин. св. овехтих, мин. прич. овехтил, св. — вж. овехтявам. |
| оловен - оловна, оловно, мн. оловни, прил. 1. Който съдържа олово. Оловен окис. 2. Направен от олово. Оловен войник. 3. Свързан с производс... |
| поведа - поведеш, мин. св. поведох, мин. прич. повел, св. — вж. повеждам. |
| повеля - мн. повели, ж. Категорична заповед. // прил. повелителен, повелителна, повелително, мн. повелителни. С повелителен тон. |
| поверя - повериш, мин. св. поверих, мин. прич. поверил, св. — вж. поверявам. |
| повест - повестта, мн. повести, ж. Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа. |
| повече - нареч. Сравнителна степен от много; по-много. Трябва ни повече храна от миналата година. |
| словен - словна, словно, мн. словни, прил. Който се отнася до дума, слово; лексикален. Словен запас. |
| уровен - само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот. |
| човече - мн. човечета, ср. Малък, дребен човек. |
| язовец - мн. язовци, (два) язовеца, м. Подобно на куче диво животно с надлъжни тъмни и бели ивици по главата; борсук. |
| говедар - говедарят, говедаря, мн. говедари, м.Човек, чието занятие е да пасе говеда, крави.// същ. умал. говедарче, мн. говедарчета, ср.// ... |
| заповед - мн. заповеди, ж. 1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане... |
| заговея - заговееш, мин. св. заговях, мин. прич. заговял, св. — вж. заговявам. |
| лъжовен - лъжовна, лъжовно, мн. лъжовни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.). • Лъжовен свят. Суетен, нетраен, измамен. |
| тъжовен - тъжовна, тъжовно, мн. тъжовни, прил. Тъжен. // нареч. тъжовно. // същ. тъжовност, тъжовността, ж. |
| вековен - вековна, вековно, мн. вековни.Който трае векове; много дълъг. |
| виновен - виновна, виновно, мн. виновни.Който има вина, сторил е вина или изразява вина.// нареч. виновно.// същ. виновност. |
| доверен - доверена, доверено, мн. доверени, прил. На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел. // същ. довереност, довереността, ... |