ове - Намерени са 225 думи от търсенето |
откровенича - откровеничиш, мин. св. откровеничих, мин. прич. откровеничил, несв. Представям се като откровен пред някого. |
повелителка - мн. повелителки, ж. Жена повелител. |
повествувам - повествуваш, несв. Разказвам за нещо; водя повествование. |
проветрявам - проветряваш, несв. и проветря, св. 1. Разтварям широко врати и прозорци на помещение да стане течение и да се смени въздухът. 2. К... |
уравновесен - уравновесена, уравновесено, мн. уравновесени, прил. 1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени. 2. Прен. Който е трезв, зрял,... |
поверителен - поверителна, поверително, мн. поверителни, прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения. // същ. по... |
проникновен - проникновена, проникновено, мн. проникновени, прил. 1. Който прониква дълбоко в душата на човек; задушевен. Проникновена песен. 2.... |
проповедник - мн. проповедници, м. Човек, който проповядва. // прил. проповеднически, проповедническа, проповедническо, мн. проповеднически. |
човеколюбец - човеколюбци, м. Човек, който обича хората; хуманист. |
човеколюбие - само ед. Качество на човеколюбец; хуманизъм. |
благоговение - само ед.Дълбока почит, преклонение. |
здравословен - здравословна, здравословно, мн. здравословни, прил. 1. Който се отнася до здраве. Здравословни причини. 2. Който е полезен за здра... |
върховенство - само ед.Върховна власт, господство. |
стълкновение - мн. стълкновения, ср. 1. Сблъсък в неголеми размери; битка, престрелка, схватка. Стълкновения с полицията. 2. Прен. Сблъскване пор... |
книговезница - мн. книговезници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги. |
недостоверен - недостоверна, недостоверно, мн. недостоверни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недосто... |
неопровержим - неопровержима, неопровержимо, мн. неопровержими, прил. Който не може да се опровергае; необорим, напълно убедителен. Неопровержимо... |
опровержение - мн. опровержения, ср. 1. Само ед. Опровергаване. 2. Съобщение, статия или изказване, с които се опровергава дадено твърдение. |
проверителка - мн. проверителки, ж. Жена проверител. |
проповедница - мн. проповедници, ж. Жена проповедник. |