ове - Намерени са 225 думи от търсенето |
провеждам - провеждаш, несв. и проведа, св.; какво. Извършвам нещо; правя, осъществявам, реализирам. Провеждам конференция. Провеждам мероприя... |
провесвам - провесваш, несв. и провеся, св.; какво. Поставям нещо така, че единият му край да виси. Провесвам знаме. • Провесвам нос. Разг. Ун... |
увековеча - увековечиш, мин. св. увековечих, мин. прич. увековечил, св. — вж. увековечавам. |
проветрив - проветрива, проветриво, мн. проветриви, прил. Който се проветрява от въздушно течение през него. |
поведение - само ед. Характер на постъпките, действията; държане. Лошо поведение. • Правя поведение. Преднамерено се съобразявам с желанията н... |
повелител - повелителят, повелителя, мн. повелители, м. Човек, който заповядва; господар. |
поголовен - поголовна, поголовно, мн. поголовни, прил. Който засяга всички и всичко; масов. |
порозовея - порозовееш, мин. св. порозовях, мин. прич. порозовял, св. — вж. порозовявам. |
проветрям - проветряш, несв. Проветрявам. |
спестовен - спестовна, спестовно, мн. спестовни, прил. 1. Който е предназначен за спестяване. Спестовна каса. Спестовен влог. 2. Който е песте... |
човекоден - мн. човекодни, (два) човекодена, м. Единица за отчитане на работно време, равна на работата, която се извършва от един човек за ед... |
благоговея - благоговееш, мин. св. благоговях, мин.прич. благоговял, несв.; пред кого/пред какво.Изпитвам благоговение; отнасям се с благоговен... |
говедарник - мн. говедарници, (два) говедарника, м.Обор или място, където се затварят говедата. |
доведеница - мн. доведеници, ж. Момиче по отношение на втория си баща. |
довереница - мн. довереници, ж. Жена довереник. |
езиковедка - мн. езиковедки, ж. Жена езиковед. |
заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля. |
свръхчовек - мн. свръхчовеци, м. Във философията — силна личност, която се поставя над всички останали и не се подчинява на никакви ограничения... |
безусловен - безусловна, безусловно, мн. безусловни.1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.2. Пълен, абсолютен.// нареч. бе... |
безчовечен - безчовечна, безчовечно, мн. безчовечни.Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен.// същ. безчовечие.// същ. безчовечност, бе... |