| ове - Намерени са 225 думи от търсенето |
|---|
| синковец - мн. синковци, м. Разг. Свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синк... |
| словесен - словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет. |
| говедарка - мн. говедарки, ж.Жена говедар. |
| доверявам - доверяваш, несв. и доверя, св. 1. Какво, на кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. Доверих му сво... |
| заговезни - само мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява. • Велики заговезни. Великденски заговезни. |
| заповеден - заповедна, заповедно, мн. заповедни, прил. Който съдържа или изразява заповед-ност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест. |
| дръзновен - дръзновена, дръзновено, мн. дръзновени, прил. Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. Дръзновени мечти. // същ. дръз... |
| биотокове - (по био- + ток)Биофиз. Слаби електрически токове, непрекъснато възникващи в организмите при техните жизнени функции. |
| доведеник - мн. доведеници, м. Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща. |
| довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
| доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |
| изповеден - изповедна, изповедно, мн. изповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност. |
| лековерен - лековерна, лековерно, мн. лековерни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни. |
| недоверие - само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие. |
| нечовешки - нечовешка, нечовешко, мн. нечовешки, прил. 1. Който не е присъщ на човека. Нечовешки условия. Нечовешки звук. 2. Който надвишава ч... |
| овехтявам - овехтяваш, несв. и овехтя, св.; какво. Разг. Правя да стане вехт или да изглежда вехт. |
| обикновен - обикновена, обикновено, мн. обикновени, прил. 1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек. 2. Който е най-разпрос... |
| очовечвам - очовечваш, несв. Очовечавам. |
| повелявам - повеляваш, несв. и повеля, св. 1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам. 2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В те... |
| поверявам - поверяваш, несв. и поверя, св.; какво, на кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази ра... |