ннн - Намерени са 531 думи от търсенето |
яке - мн. якета, ср. Къса връхна дреха (обикн. за спорт, за туризъм). Кожено яке. Зимно яке. |
яре - мн. ярета, ср. Малкото на коза; козле. // прил. ярешки, ярешка, ярешко, мн. ярешки. Ярешка кожа. От стара коза яре. Разг. Опитен, ... |
бик - бикът, бика, мн. бикове и бици, (два) бика.Мъжко говедо за разплод. |
бис - 1. Междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.2. Същ. бисът, биса, мн... |
бит - битът, бита, само ед., м.Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една со... |
бич - бичът, бича, мн. бичове, (два) бича, м.1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с конто се удря, бие; камшик.2. П... |
бия - биеш, мин. св. бих, мин. прич. бил, несв.1. Кого/какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.2. Какво. С удари... |
би- - (лат. bis)Първа съставна част на сложни думи със значение 'два пъти, двоен', напр. бином. |
бил - (англ. bill)В Англия, САЩ и др. - законопроект. |
вид - видът, вида, само ед., м.Външност, видим облик, изглед. |
вий - лично мест. съкр — вж. вие. |
вик - викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов... |
вир - вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.2. Диал. Локва, гьол.// същ. умал. вирче. |
вис - неизм.Висини. Небесна вис. |
виц - вицът, вица, мн. вицове, (два) вица. м.Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот. |
вия - виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.; какво.1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.2. Суча, усуквам. Вия въже.3. Сбирам в ед... |
вси - обобщ. мест.Остар. Всички (в 1 знач.). |
вип - (англ. VIP, съкр. от Very Important Person)1. Абревиатура за означаване на много важна личност, високопоставено лице.2. Зала за по... |
гид - гидът, гида, мн. гидове, м.1. Водач, екскурзовод.2. Справочник за туристи, пътеводител. |
див - дива, диво, мн. диви, прил. 1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена. 2. Който не е култивиран или о... |