мър - Намерени са 72 думи от търсенето |
кър - кърът, къра, мн. кърища, (два) къра, м. Разг. Ниви, ливади; поле. Ходя по къра. Работя на къра. // прил. кърски, кърска, кърско, м... |
мък - междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание. • Ни хък, ни мък. Нищо не казвам. |
мъж - мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от ... |
мъх - мъхът, мъха, мн. мъхове, (два) мъха, м. 1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, ... |
сър - неизм. 1. Почтително обръщение към мъж в някои англоезични страни. 2. Титла на човек от висшето общество в Англия. |
цър - междум. 1. За наподобяване на звук, издаван от мишка. 2. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, които цвъртят. 3. За нап... |
мор - морът, мора, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добит... |
мир - мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в ми... |
мърла - мн. мърли, ж. Пренебр. Жена мърльо. |
мърся - мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам. 2. Прен. Кого/какво. Скверня, петня. Мър... |
мърша - мн. мърши, ж. 1. Останки от умряло животно; леш. 2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група. 3. Вид растение с неприятна мириз... |
смърт - смъртта, само ед., ж. 1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт. 2. В народните поверия - жена с к... |
смърч - смърчът, смърча, мн. смърчове, (два) смърча, м. Иглолистно дърво от семейство борови. |
мързел - само ед. Липса на желание за движение и работа; леност. |
мъртъв - мъртва, мъртво, мн. мъртви, прил. 1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек. 2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртв... |
мърдам - мърдаш, несв. 1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай! 2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, ког... |
мъркам - мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удов... |
мърльо - мн. мърльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек. |
мърляв - мърлява, мърляво, мн. мърляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета. |
мършав - мършава, мършаво, мн. мършави, прил. 1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре. 2. Не-шюдороде... |