Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

мър - Намерени са 72 думи от търсенето
усмърдявам - усмърдяваш, несв. и усмърдя, св.; какво/кого. Правя да смърди, да вони. Рибата усмърдя стаята. — усмърдявам се/усмърдя се. Вмирисв...
мъртвороден - мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете.
омърлуша се - омърлушиш се, мин. св. омърлуших се, мин. прич. омърлушил се, св. — вж. омърлушвам се.
помъртвявам - помъртвяваш, несв. и помъртвея, св. Ставам като мъртъв.
предсмъртен - предсмъртна, предсмъртно, мн. предсмъртни, прил. Който става/е преди смъртта. Предсмъртен час.
смъртоносен - смъртоносна, смъртоносно, мн. смъртоносни, прил. Който причинява смърт, който носи смърт. Смъртоносна рана. Смъртоносна война.
умърлуша се - умърлушиш се, мин. св. умърлуших се, мин. прич. умърлушил се, св. — вж. умърлушвам се.
домързява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и домързи ме, св.; безл. Обхваща ме мързел, леност.
обезсмъртявам - обезсмъртяваш, несв. и обезсмъртя, св.; кого/какво. Правя безсмъртен, увековечавам. В поезията си обезсмърти техния подвиг.
омърлушвам се - омърлушваш се, несв. и омърлуша се, св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат...
простосмъртен - простосмъртна, простосмъртно, мн. простосмъртни, прил. 1. Който след смъртта си не оставя следи в историята. 2. Разг. Ирон. Обик...
умърлушвам се - умърлушваш се, несв. и умърлуша се, св. Ставам тъжен, унил, отпаднал. Птицата заболя и се умърлуши — не ядеше и не пееше.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: