мър - Намерени са 72 думи от търсенето |
усмърдявам - усмърдяваш, несв. и усмърдя, св.; какво/кого. Правя да смърди, да вони. Рибата усмърдя стаята. — усмърдявам се/усмърдя се. Вмирисв... |
мъртвороден - мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете. |
омърлуша се - омърлушиш се, мин. св. омърлуших се, мин. прич. омърлушил се, св. — вж. омърлушвам се. |
помъртвявам - помъртвяваш, несв. и помъртвея, св. Ставам като мъртъв. |
предсмъртен - предсмъртна, предсмъртно, мн. предсмъртни, прил. Който става/е преди смъртта. Предсмъртен час. |
смъртоносен - смъртоносна, смъртоносно, мн. смъртоносни, прил. Който причинява смърт, който носи смърт. Смъртоносна рана. Смъртоносна война. |
умърлуша се - умърлушиш се, мин. св. умърлуших се, мин. прич. умърлушил се, св. — вж. умърлушвам се. |
домързява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и домързи ме, св.; безл. Обхваща ме мързел, леност. |
обезсмъртявам - обезсмъртяваш, несв. и обезсмъртя, св.; кого/какво. Правя безсмъртен, увековечавам. В поезията си обезсмърти техния подвиг. |
омърлушвам се - омърлушваш се, несв. и омърлуша се, св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат... |
простосмъртен - простосмъртна, простосмъртно, мн. простосмъртни, прил. 1. Който след смъртта си не оставя следи в историята. 2. Разг. Ирон. Обик... |
умърлушвам се - умърлушваш се, несв. и умърлуша се, св. Ставам тъжен, унил, отпаднал. Птицата заболя и се умърлуши — не ядеше и не пееше. |