| мър - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| омърся - омърсиш, мин. св. омърсих, мин. прич. омърсил, св. — вж. омърсявам. |
| смърдя - смърдиш, мин. св. смърдях, мин. прич. смърдял, несв. Издавам смрад. |
| замърся - замърсиш, мин. св. замърсих, мин. прич. замърсил, св. — вж. замърсявам. |
| измърся - измърсиш, мин. св. измърсих, мин. прич. измърсил, св. — вж. измърсявам. |
| мърморя - мърмориш, мин. св. мърморих, мин. прич. мърморил, несв. 1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. Какво мърмори тоя? 2. Дос... |
| мърсотя - мърсотиш, мин. св. мърсотих, мин. прич. мърсотил, несв. Цапам много, навсякъде; мърся. |
| мъртвец - мн. мъртъвци, м. Умрял човек, покойник. |
| мърцина - само ед. 1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му. 2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина. |
| осмъртя - осмъртиш, мин. св. осмъртих, мин. прич. осмъртил, св. — вж. осмъртявам. |
| смъркам - смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотич... |
| смъртен - смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил. 1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар. 2. Като същ. — който не е безсмъртен,... |
| умъртвя - умъртвиш, мин. св. умъртвих, мин. прич. умъртвил, св. — вж. умъртвявам. |
| усмърдя - усмърдиш, мин. св. усмърдях, мин. прич. усмърдял, св. — вж. усмърдявам. |
| мърморко - мн. мърморковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори. |
| мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели... |
| мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
| мърсувам - мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада. |
| мъртвило - само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост. |
| мършавея - мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея. |
| смъртник - мн. смъртници, м. Мъртвец. • Като смъртник. Блед/слаб като мъртвец. |