Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ккка - Намерени са 351 думи от търсенето
умра - умреш, мин. св. умрях, мин. прич. умрял, св. — вж. умирам.
урва - мн. урви, ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата.
урна - мн. урни, ж. 1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му. 2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласу...
уста - мн. усти, ж. 1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапв...
фуча - фучиш, мин. св. фучах, мин. прич. фучал, несв. 1. За животно - шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, су...
фаза - мн. фази, ж. 1. Период, момент или определена степен в развитието на нещо; етап, стадий. Първа фаза на войната. Лунни фази. 2. Спе...
фиба - мн. фиби, ж. Метална щипка за прикрепяне на коси, обикн. при правенето на прическа. Цветни фиби.
фира - само ед. Част от теглото на стока, която се загубва, изчезва вследствие на изпарение, повреда и др. Давам фира.
фуга - мн. фуги, ж. Разстояние между зидани тухли, камъни, лепени плочки и др., обикн. запълнено с някаква смес; междина.
хава - само ед. 1. Остар. Време, състояние на атмосферата. 2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище?...
хала - мн. хали, ж. 1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей. 2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън. 3. Прен. Разг. Силе...
хижа - мн. хижи, ж. 1. Туристическа база в планината. Високопланинска хижа. 2. Остар. Малка къща; колиба.
хора - само мн. 1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора. 2. Лица, които са извън семейството, непознати....
хула - мн. хули, ж. Груба нападка, обвинение, често несправедливо; злословие, клевета. Тези хули на могат да очернят светлата му памет.
хума - само ед. Вид мазна глина, употребявана като козметично или хигиенно средство и др. Маска на лицето от хума.
цена - мн. цени, ж. 1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените. 2. Прен.Значение, стойност, роля на нещо...
цака - само ед. Обикн. членувано. Лесен начин за вършене на нещо. Всяка работа си има цаката. Намерих му цаката.
цаца - мн. цаци, ж. 1. Вид дребна морска риба. 2. Прен. Дребен, незначителен човек.
ципа - мн. ципи, ж. Тънка прозрачна тъкан при растенията и животните. Плавателна ципа. Плодът е обвит с тънка ципа.
цица - мн. цици, ж. Разг. Жарг. 1. Женска гърда; бозка. 2. Гърда на мъж.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: