ккка - Намерени са 351 думи от търсенето |
кула - мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сгра... |
кума - мн. куми, ж. Жена, която венчава; кръстница. |
купа - мн. купи. ж. 1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа. 2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като наград... |
лава - само ед. 1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни ... |
лама - мн. лами, ж. Южноамериканско преживно животно от рода на камилите с хубава мека вълна; перуанска овца. Прежда от лама. |
лапа - мн. лапи, ж. 1. Стъпало на некопитно животно. Лъвска лапа. Мечешка лапа. Удрям с лапа. Тежка лапа. 2. Прен. Разг. Груба човешка ръ... |
лежа - лежиш, мин. св. лежах, мин. прич. лежал, несв. 1. Намирам се в хоризонтално положение върху нещо с цялото си тяло. Лежа на леглото... |
леха - мн. лехи, ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от е... |
леща - само ед. 1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща. 2. Зърната на това раст... |
лига - мн. лиги, ж. 1. Гъста слюнка на човек или животно. 2. Потекла от устата слюнка. 3. Прен. Разг. Пренебр. Несериозен човек, с превзе... |
лижа - лижеш, мин. св. лизах, мин. прич. лизал, несв. 1. Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. Котка... |
липа - мн. липи, ж. Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай, дървесината — в резбарството и мебелн... |
лира - мн. лири, ж. 1. Древногръцки струнен музикален инструмент с три до осем струни, чийто тон се получава с дърпане на струните с пръс... |
лиса - мн. лиси, ж. Лисица. • Кума Лиса. Название на лисицата в народните приказки. |
лича - личиш, мин. св. личах, мин. прич. личал, несв. 1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат. 2. Откроявам ... |
лиша - лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам. |
луга - само ед. 1. Отпадъчна вода при производство на сапун. 2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям лу... |
лула - мн. лули, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн. • Една лу... |
луна - само ед. 1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната св... |
лупа - мн. лупи, ж. 1. Увеличително стъкло; леща. 2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета е лупа. • Под лупа. Внимателно, придирчиво. Спе... |