| ккка - Намерени са 351 думи от търсенето |
|---|
| нота - мн. ноти, ж. 1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно. 2. Само м... |
| овца - мн. овце и овци, ж. 1. Домашно животно с дебела вълна, отглеждано за мляко, месо, вълна. Мериносова овца. 2. Прен. Ирон. Кротък, г... |
| опна - опнеш, мин. св. опнах, мин. прич. опнал, св. — вж. опвам. |
| опра - опреш, мин. св. опрях, мин. прич. опрял, св. — вж. опирам. |
| орда - мн. орди, ж. 1. Истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда. |
| ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец. |
| кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин. |
| кука - мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на зак... |
| кажа - кажеш, мин. св. казах, мин. прич. казал , св. — вж. казвам. |
| каза - мн. кази, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия. |
| кака - мн. каки, ж. 1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти? 2. По-голяма братовчедка. 3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма... |
| кала - само ед. Стайно цвете с едри бели фуниевидни цветове. |
| кана - мн. кани, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с ... |
| капа - мн. капи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа. |
| каса - мн. каси, ж. 1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. Огнеупорна каса. 2. Място или гише, къдет... |
| каца - мн. каци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на прес... |
| кача - качиш, мин. св. качих, мин. прич. качил, св. — вж. качвам. |
| каша - мн. каши, ж. 1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша. 2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчу... |
| кича - кичиш, мин. св. кичих, мин. прич. кичил, несв. 1. Какво/кого. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя... |
| киша - само ед. 1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта. 2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките... |