ите - Намерени са 547 думи от търсенето |
амфитеатър - мн. амфитеатри, (два) амфитеатъра.Зрителна зала, в която всеки следващ ред от местата за сядане е по висок от предходния, за да мо... |
градобитен - градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил.1. Който е бит от град.2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон. |
заглушител - заглушителят, заглушителя, мн. заглушители, (два) заглушителя, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените... |
закъснител - закъснителят, закъснителя, мн. закъснители, (два) закъснителя, м. Приспособление за забавяне на избухването в бомба или снаряд. Бо... |
заместител - заместителят, заместителя, мн. заместители, (два) заместителя, м. 1. Вещество, материал, изделие, което може да се употребява вмес... |
замразител - замразителят, замразителя, мн. замразители, (два) замразителя, м. Домашен или промишлен уред за съхраняване при температура от -18... |
замърсител - замърсителят, замърсителя, мн. замърсители, (два) замърсителя, м. 1. Това, което замърсява. Изгорелите газове са замърсители на въ... |
значителен - значителна, значително, мн. значителни, прил. 1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна п... |
значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително. |
възбудител - възбудителят, възбудителя, мн. възбудители, м.Това, което предизвиква възбуда.// прил. възбудителен. |
извършител - извършителят, извършителя, мн. извършители, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството. |
изпълнител - изпълнителят, изпълнителя, мн. изпълнители, м. 1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълни... |
мъстителен - мъстителна, мъстително, мн. мъстителни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен. |
мъстителка - мн. мъстителки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка. |
насърчител - насърчителят, насърчителя, мн. насърчители, м. Лице, което насърчава. |
оскърбител - оскърбителят, оскърбителя, мн. оскърбители, м. Човек, който оскърбява другите. |
осъдителен - осъдителна, осъдително, мн. осъдителни, прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление. |
отмъстител - отмъстителят, отмъстителя, мн. отмъстители, м. Човек, който отмъщава. |
политеизъм - само ед. Религия, в която има много богове; многобожие. // прил. политеистичен, политеистична, политеистично, мн. политеистични. |
първобитен - първобитна, първобитно, мн. първобитни, прил. 1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно о... |