| ите - Намерени са 547 думи от търсенето |
|---|
| проверител - прооверителят, проверителя, мн. проверители, м. Човек, който проверява; контрольор. |
| стенобитен - стенобитна, стенобитно, мн. стенобитни, прил. Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стеноби... |
| строителен - строителна, строително, мн. строителни, прил. 1. Който строи. Строителен работник. 2. Който се използва при строене. Строителни ма... |
| уморителен - уморителна, уморително, мн. уморителни, прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Умор... |
| укорителен - укорителна, укорително, мн. укорителни, прил. Който съдържа или изразява укор. Укорителни думи. // нареч. укорително. Гледам я уко... |
| умолителен - умолителна, умолително, мн. умолителни, прил. Който съдържа и/или изразява молба. Умолителен поглед. // нареч. умолително. Гледам ... |
| учителство - само ед. 1. Професия, работа на учител. Започвам учителство. 2. Учителското съсловие. Българското учителство. |
| внушителен - внушителна, внушително, мн. внушителни, прил.1. Който е способен да внуши респект, да направи впечатление. С внушителен тон.2. Кой... |
| изумителен - изумителна, изумително, мн. изумителни, прил. Който предизвиква изумление, удивление. Купих си изумителен пръстен. |
| удивителен - удивителна, удивително, мн. удивителни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции. • Уди... |
| убедителен - убедителна, убедително, мн. убедителни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Уб... |
| унизителен - унизителна, унизително, мн. унизителни, прил. Който унижава. Унизителен договор. Унизителни условия. Унизителен жест. |
| утешителен - утешителна, утешително, мн. утешителни, прил. Който вдъхва утеха. Утешителни думи. Утешителен поглед. // нареч. утешително. |
| изтребител - изтребителят, изтребителя, мн. изтребители, (два) изтребителя, м. 1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на пол... |
| имплицитен - имплицитна, имплицитно, мн. имплицитни, прил. Който присъства, но не е явно изразен. |
| интензитет - само ед. Степен на концентрация, разпространение или действие на светлина, звук и др. за единица време върху единица повърхност; с... |
| притегляне - само ед. Сила на определено тяло да притегли към себе си друго тяло. Земно притегляне. |
| пленителен - пленителна, пленително, мн. пленителни, прил. Който покорява, очарова с прелестта си. Пленителна усмивка. // същ. пленителност, пл... |
| предявител - предявителят, предявителя, мн. предявители, м. Човек, който предявява нещо. |
| причинител - причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест. |