| ите - Намерени са 547 думи от търсенето |
|---|
| учителка - мн. учителки, ж. Жена учител. |
| хвалител - хвалителят, хвалителя, мн. хвалители, м. Остар. Човек, който хвали. |
| оценител - оценителят, оценителя, мн. оценители, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка. |
| просител - просителят, просителя, мн. просители, м. Молител, тъжител. |
| прочитен - прочитна, прочитно, мн. прочитни, прил. Който е за прочит. Прочитна литература. |
| строител - строителят, строителя, мн. строители, м. Човек, който строи. Строител на мостове. Строители на езика ни. // прил. стройтел-ски, ст... |
| имунитет - само ед. 1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубва... |
| служител - служителят, служителя, мн. служители, м. 1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ. 2. Прен. Лице, което работи или служи (... |
| бдителен - бдителна, бдително, мн. бдителни, прил.Който е с изострено внимание, зорък.// същ. бдителност, бдителността, ж. |
| безмитен - безмитна, безмитно, мн. безмитни.Който е освободен от мито. |
| вестител - вестителят, вестителя, мн. вестители.Човек, който носи и огласява вест; вестоносец. |
| вредител - вредителят, вредителя, мн. вредители, м.Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда. |
| житейски - житейска, житейско, мн. житейски, прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос. |
| зрителен - зрителна, зрително, мн. зрителни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа. |
| критерий - мн. критерии, (два) критерия, м. Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления. По какви критерии се оценява... |
| мислител - мислителят, мислителя, мн. мислители, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител. |
| мнителен - мнителна, мнително, мн. мнителни, прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. Мнителен човек. // същ. м... |
| притесня - притесниш, мин. св. притесних, мин. прич. притеснил, св. - вж. притеснявам. |
| преситен - преситена, преситено, мн. преситени, прил. Прекалено наситен. Преситен кон. Преситен разтвор. // същ. преситеност, преситеността, ... |
| притегля - притеглиш, мин. св. притеглих, мин. прич. притеглил, св. — вж. притеглям. |