| дик - Намерени са 54 думи от търсенето |
|---|
| док - докът, дока, мн. докове, (два) дока, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби. |
| дук - дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, ко... |
| дек - декът, дека, мн. декове, (два) дека, м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позво... |
| бик - бикът, бика, мн. бикове и бици, (два) бика.Мъжко говедо за разплод. |
| вик - викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов... |
| див - дива, диво, мн. диви, прил. 1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена. 2. Който не е култивиран или о... |
| дим - димът, дима, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек. • Дим да ме няма. Напуска... |
| дип - нареч. Разг. 1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам. 2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднин... |
| лик - ликът, лика, мн. ликове, (два) лика, м. 1. Лице на човек. Помня лика му. 2. Прен. Образ, външен вид, духовен облик. Нравствен лик.... |
| пик - пикът, пика, само ед., м. Заострен планински връх със стръмни склонове. • Час пик. Върхов час; период на интензивно движение, на н... |
| тик - тикът, тика, мн. тикове, (два) тика, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам т... |
| шик - шикът, шика, само ед. Проява на вкус; елегантност, изящество.// прил. шик.//нареч. шик. |
| щик - , щикът, щика, мн. щикове, (два) щика, м. Подобно на нож хладно оръжие, което се поставя на върха на пушка. •Посрещам/посрещна на ... |
| едикт - мн. едикти, (два) едикта, м. Истор. 1. В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по в... |
| медик - мн. медици, м. Лекар или студент по медицина. |
| дикиш - мн. дикиши, (два) дикиша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб. • Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност... |
| диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон. |
| диктат - само ед. 1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата. 2. Прен. Принудително налагане на мнение, схва... |
| диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |
| радика - само ед. Растение глухарче. |