| ите - Намерени са 547 думи от търсенето |
|---|
| ревнител - ревнителят, ревнителя, мн. ревнители, м. Човек, който проявява ревност; радетел. |
| светител - светителят, светителя, мн. светители, м. Християнски деец с особени заслуги; светец. |
| числител - числителят, числителя, мн. числители, (два) числителя, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта. |
| авторитет - мн. авторитети, (два) авторитета.Общопризнато значение, влияние. |
| виталитет - (нем. Vitalitat по лат. vitalis 'жизнен')Мед. Жизненост, жизнена енергия. |
| дарителка - мн. дарителки, ж. Жена дарител. |
| дразнител - дразнителят, дразнителя, мн. дразнители, (два) дразнителя, м. Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител. |
| залесител - залесителят, залесителя, мн. залесители, м. Лице, което залесява. |
| заразител - заразителят, заразителя, мн. заразители, м. За човек, предмет, вода и др. — който разпространява зараза. |
| избавител - избавителят, избавителя, мн. избавители, м.1. Човек, който избавя някого от беда; спасител. 2. Човек, който освобождава някого; ос... |
| кръстител - кръстителят, кръстителя, мн. кръстители, м. • Йоан Кръстител. Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Ису... |
| мъчителен - мъчителна, мъчително, мн. мъчителни, прил. 1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки. 2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително ... |
| мъчителка - мн. мъчителки, ж. Жена мъчител; изтезателка. |
| поръчител - поръчителят, поръчителя, мн. поръчители, м. Човек, който поема отговорност да заплати определена сума, ако не я изплати длъжникът. |
| сгъстител - сгъстителят, сгъстителя, мн. сгъстители, (два) сгъстителя, м. Вещество, което помага на друго да стане по-гъсто. |
| съжителка - мн. съжителки, ж. Жена съжител. |
| тъжителка - мн. тъжителки, ж. Жена тъжител. |
| удължител - удължителят, удължителя, мн. удължители, (два) удължителя, м. Това, което служи за удължаване, което удължава. |
| говорител - говорителят, говорителя, мн. говорители, м.1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред ... |
| доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |