из----- - Намерени са 218 думи от търсенето |
изгоден - изгодна, изгодно, мн. изгодни, прил. 1. Който носи изгода. Изгодна сделка. 2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изг... |
изкормя - изкормиш, мин. св. изкормих, мин. прич. изкормил, св. - вж. изкормвам. |
изходящ - изходяща, изходящо, мн. изходящи, прил. 1. Който служи за извеждане. Изходяща линия. Изходящи тръби. 2. Спец. В административното ... |
изготвя - изготвиш, мин. св. изготвих, мин. прич. изготвил, св. — вж. изготвям. |
изконен - изконна, изконно, мн. изконни, прил. Изначален. Изконни традиции. |
изкопен - изкопна, изкопно, мн. изкопни, прил. Който се отнася до правене на изкоп. Изкопни работи. |
изкриво - нареч. 1. Изкосо. Поглеждам изкриво. 2. Злобно, накриво. Защо ме гледаш изкриво? |
измокря - измокриш, мин. св. измокрих, мин. прич. измокрил, св. — вж. измокрям. |
износен - износна, износно, мн. износни, прил. Който се отнася до износ. Износна търговия. |
изобари - само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период. |
изобати - само мн. Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина. |
изопача - изопачиш, мин. св. изопачих, мин. прич. изопачил, св. — вж. изопачавам. |
изопвам - изопваш, несв. и изопна, св.; какво. Изпъвам докрай. Изопвам одеялото на леглото. Изопвам гърди. — изопвам се/изопна се. 1. Изпъва... |
изостря - изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям. |
изотзад - нареч. Разг. 1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата. 2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад. |
изповед - изповедта, мн. изповеди, ж. 1. Разкриване и признаване на грехове пред духовно лице. 2. Разкриване на съкровени мисли и чувства пр... |
изпомпя - изпомпиш, мин. св. изпомпих, мин. прич. изпомпил, св. — вж. изпомпвам. |
изпортя - изпортиш, мин. св. изпортих, мин. прич. изпортил, св. — вж. изпортвам. |
изпрося - изпросиш, мин. св. изпросих, мин. прич. изпросил, св. — вж. изпросвам. |
изскоча - изскочиш, мин. св. изскочих, мин. прич. изскочил, св. — вж. изскачам. |