из----- - Намерени са 218 думи от търсенето |
изграбя - изграбиш, мин. св. изграбих, мин. прич. изградил, св. — вж. изграбвам. |
изгреба - изгребеш, мин. св. изгребах, мин. прич. изгребал, св. — вж. изгребвам. |
изгриза - изгризеш, мин. св. изгризах, мин. прич. изгризал, св. — вж. изгризвам. |
издавам - издаваш, несв. и издам, св.; какво. 1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи. 2. Предавам по документи ... |
издавям - издавяш, несв. и издавя, св.; каквокого. 1. Удавям всички от определен брой. 2. Уду-шавам всички от определен брой. Лисицата издав... |
издание - мн. издания, ср. 1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство. 2.... |
издател - издателят, издателя, мн. издатели, м. 1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения. 2. Остар.... |
издатък - мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка. |
издаяня - издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издаянил, св. — вж. издаянвам. |
издебна - издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. издебнал, св. — вж. издебвам. |
издигам - издигаш, несв. и издигна, св. 1. Какво/ кого. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам... |
издигна - издигнеш, мин. св. издигнах, мин. прич. издигнал, св. — вж. издигам. |
издирам - издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера ... |
издишам - издишаш, несв. 1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. Гумата издиша. 2. Прен. Разг. За предмет или ... |
издращя - издращеш и издращиш, мин. св. издрасках и издращих, мин. прич. издраскал и издращил, св. Издраскам. |
издувам - издуваш, несв. и издуя, св.; какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух): ... |
издумам - издумаш, св. — вж. издумвам. |
издухам - издухаш, св. — вж. издухвам. |
издължа - издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. издължавам. |
издънка - мн. издънки, ж. 1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки. 2. Потомък, наследник. Той е изд... |