| из----- - Намерени са 218 думи от търсенето |
|---|
| изкупен - изкупна, изкупно, мн. изкупни, прил. Изкупвателен. Изкупни цени. |
| изкусен - изкусна, изкусно, мн. изкусни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор ... |
| изкуфея - изкуфееш, мин. св. изкуфях, мин. прич. изкуфял, св. — вж. изкуфявам. |
| измежду - предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове. |
| изрусея - изрусееш, мин. св. изрусях, мин. прич. изрусял, св. — вж. изрусявам. |
| изтуптя - изтуптиш, мин. св. изтуптях, мин. прич. изтуптял, св. — вж. изтуптявам. |
| изумруд - мн. изумруди, (два) изумруда, м. 1. Само ед. Прозрачен минерал със зелен цвят — скъпоценен камък. 2. Оформени късчета от този мине... |
| изместя - изместиш, мин. св. изместих, мин. прич. изместил, св. - вж. измествам. |
| изтребя - изтребиш, мин. св. изтребих, мин. прич. изтребил, св. - вж. изтребвам. |
| избелея - избелееш, мин. св. избелях, мин. прич. избелял, св. — вж. избелявам. |
| известя - известиш, мин. св. известих, мин( прич. известил, св. — вж. известявам. |
| извехтя - извехтиш, мин. св. извехтих, мин. прич. извехтил, св. — вж. извехтявам. |
| извечен - извечна, извечно, мн. извечни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда. |
| изделие - мн. изделия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия. |
| изделям - изделяш, несв. и изделя, св.; какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки. |
| издишен - издишна, издишно, мн. издишни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух. |
| изедник - мн. изедници, м. 1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора. 2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добъ... |
| изживея - изживееш, мин. св. изживях, мин. прич. изживял, св. — вж. изживявам. |
| изкрещя - изкрещиш, мин. св. изкрещях, мин. прич. изкрещял, св. — вж. изкрещявам. |
| излечим - излечима, излечимо, мн. излечими, прил. Който може да се излекува. Излечима болест. |