| из----- - Намерени са 218 думи от търсенето |
|---|
| изругая - изругаеш, мин. св. изругах, мин. прич. изругал, св. — вж. изругавам. |
| изсекна - изсекнеш, мин. св. изсекнах, мин. прич. изсекнал, св. — вж. изсеквам. |
| изсичам - изсичаш, несв. и изсека, св.; какво. 1. Сека докрай всичко. Изсекли гората за дърва. 2. От твърд материал оформям чрез сечене. Изс... |
| изсмуча - изсмучеш, мин. св. изсмуках, мин. прич. изсмукал, св. — вж. изсмуквам. |
| изстина - изстинеш, мин. св. изстинах, мин. прич. изстинал, св. — вж. изстивам |
| изтикам - изтикаш, св. — вж. изтиквам. |
| изтичам - изтичаш, несв. и изтека, св. 1. С течене излизам, изчерпвам се докрай. Бутилката паднала и виното е изтекло. 2. С течене се излива... |
| изтупам - изтупаш, св. — вж. изтупвам. |
| изучвам - изучваш, несв. и изуча, св. 1. Какво. Свършвам да изучавам. Първо изучваме теорията, после задачите. 2. Кого. Издържам материално ... |
| изхарча - изхарчиш, мин. св. изхарчих, мин. прич. изхарчил, св. — вж. изхарчвам. |
| изхраня - изхраниш, мин. св. изхраних, мин. прич. изхранил — вж. изхранвам. |
| изцапам - изцапаш, св. — вж. изцапвам. |
| изчадие - мн. изчадия, ср. 1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение. 2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извра-теност.... |
| изчакам - изчакаш, св. — вж. изчаквам. |
| изчезна - изчезнеш, мин. св. изчезнах, мин. прич. изчезнал, св. — вж. изчезвам. |
| изчукам - изчукаш, св. — вж. изчуквам. |
| изяждам - изяждаш, несв. и изям, св. 1. Какво. Ям докрай. Изядох си обяда. Изядох ябълката.2. Прен. Разг. Какво. Изхарчвам, изразходвам. Кол... |
| изстудя - изстудиш, мин. св. изстудих, мин. прич. изстудил, св. - вж. изстудявам. |
| избумтя - избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтял, св. — вж. избумтявам. |
| избухтя - избухтиш, мин. св. избухтях, мин. прич. избухтял, св. — вж. избухтявам. |