дру - Намерени са 42 думи от търсенето |
друг - друга, друго, мн. други, прил. 1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. ... |
друм - друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) друма. Път. • Царски друм. Широк и удобен път. |
дружа - дружиш, мин. св. дружих, мин. прич. дружил, несв.; с кого. Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с ме... |
дружка - мн. дружки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка. |
другар - другарят, другаря, мн. другари, м. 1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е д... |
дружба - само ед. 1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; прият... |
друсам - друсаш, несв. 1. Какво/кого. Тръскам, подхвърлям леко нагоре. Друсам детето. Колата друсаше пътниците. 2. Какво. Играя, потропвам.... |
сдружа - сдружиш, мин. св. сдружих, мин. прич. сдружил, св. — вж. сдружавам. |
дружен - дружна, дружно, мн. дружни, прил. 1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна... |
другаде - нареч. На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде. |
дружина - мн. дружини, ж. 1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори. 2. Истор. Група въоръж... |
задруга - мн. задруги, ж. 1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти. 2. Истор.... |
друмник - мн. друмници, м. Човек, който е по друмовете; пътник. |
другарка - мн. другарки, ж. Жена другар. |
задружен - задружна, задружно, мн. задружни, прил. 1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия. 2. За група от хор... |
издрусам - издрусаш, св. — вж. издрусвам. |
мъдрувам - мъдруваш, несв. Мисля задълбочено, умувам. |
съдружие - мн. съдружия, ср. Групировка на лица с търговски, индустриални и др. цели. |
бездруго - нареч.Непременно, несъмнено, сигурно, и без това. |
другояче - нареч. По друг, различен начин; иначе, инак. |