друга,
друго, мн. други, прил. 1. Не
този, не посоченият, даденият, а
различен или
противоположен.
Трябва ми друг човек, а не ти. От другата страна на улицата. 2. Числ. Втори. Един, че друг, че трети. 3. Следващ спрямо минал или бъдещ определен момент. На другата нощ. 4. Различен от посочения; ина-къв. Работата е съвсем друга. Ти си друг — не си като мене. 5. Като същ. Този, който е извън обхвата, извън обема на посочените. Другите да му мислят. • Едно-друго. Различни неща. • Без друго. Без съмнение; и без това. • Гледам с (по-) друго (други) око (очи). Отношението ми става различно. • Друга работа съм. Разг. За лица — различен съм, обикн. по-добър. • Това е друга работа. Това променя нещата, отношението ми. • Това е друг въпрос. Това е странично, няма отношение към обсъждания проблем. • Друго двайсет! Разг. Възклицание при учудване от нещо непредвидено, твърде неприятно. • Друг път. Разг. За категоричен отказ. • Един през друг. Всички заедно, безразборно.