| Буква Ц |
|---|
| цена - мн. цени, ж. 1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените. 2. Прен.Значение, стойност, роля на нещо... |
| ценен - ценна, ценно, мн. ценни, прил. 1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза. 2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. ... |
| ценз - цензът, ценза, мн. цензове, (два) ценза.1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Нямам ценз з... |
| цензор - мн. цензори, м. 1. Истор. В древния Рим -лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гр... |
| цензура - мн. цензури, ж. 1. Само ед. Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на конт... |
| цензурирам - цензурираш, несв. и св.; какво. Осъществявам цензура (в 1 знач.). |
| ценител - ценителят, ценителя, мн. ценители, м. Човек, който умее да цени нещо, тъй като разбира стойността му. |
| ценност - ценността, мн. ценности, ж. 1. Само ед. Стойност, значимост. 2. Само мн. Предмети, които имат висока цена. Банката съхранява ценно... |
| ценови - ценова, ценово, мн. ценови, прил. • Ценова политика. Политика за движението на цените, следвана от държавата или от производителит... |
| ценоразпис - мн. ценоразписи, (два) ценоразписа, м. Списък на стоки или услуги със съответните им цени. |
| цент - центът, цента, мн. центове, (два) цента, м. Монета в САЩ и други страни, равна на една стотна от долара или гулдена. |
| центнер - мн. центнери, (два) центнера, м. Мярка за тежина, равна на сто килограма. |
| централа - мн. централи, ж. 1. Седалище на главно управление на предприятие или учреждение, което има клонове. Търговска централа. 2. Електро... |
| централен - централна, централно, мн. централни, прил. 1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен. Централна улица. 2. Който е ръководе... |
| централизация - мн. централизации, ж. Съсредоточаване в един център, подчиняване на един център. Централизация на управлението. |
| централизирам - централизираш, несв. и св.; какво. Извършвам централизация; съсредоточавам. |
| централизъм - само ед. Система на управление, при която дейността се ръководи от един център. // прил. централистичен, централистична, централис... |
| центрирам - центрираш, несв. и св. 1. Какво. Определям център на геометрична фигура. 2. Какво. Поставям част или детайл в правилно отношение к... |
| центробежен - центробежна, центробежно, мн. центробежни, прил. Който е с насочено движение от центъра към периферията. Центробежни сили. |
| центровам - центроваш, несв. и св. Центрирам (във 2 знач.). |
| центростремителен - центростремителна, центростремително, мн. центростремителни, прил. Който е с насочено движение от периферията към центъра. Центрос... |
| центрофуга - мн. центрофуги, ж. 1. Апарат за механично разделяне на нееднородни смеси под действието на центробежните сили. 2. Машина или част ... |
| центрофугирам - центрофугираш, несв. и св. 1. Разделям нееднородни смеси с центрофуга. 2. Отделям вода от тъкани с центрофуга. |
| центрофужен - центрофужна, центрофужно, мн. центрофужни, прил. Който е получен при преработване с центрофуга. |
| център - мн. центрове, (два) центъра, м. 1. Точка, която е еднаквоотдалечена от всички точки на окръжност или кълбо. 2. Средна част на нещо... |
| ценя - цениш, мин. св. цених, мин. прич. ценил, несв. Осъзнавам и признавам ценността на нещо, неговата значимост и стойност. |
| цепач - мн. цепачи, м. Човек, който цепи дърва. |
| цепвам - цепваш, несв. и цепна, св. Цепя еднократно, поединично или в малка степен. |
| цепелин - мн. цепелини, (два) цепелина, м. Въздухоплавателен апарат с продълговата форма, който е напълнен с лек газ и се движи с малка скор... |
| цепенея - цепенееш, мин. св. цепенях, мин. прич. цепенял, несв. Постепенно ставам неподвижен, вцепенен. |
| цепеница - мн. цепеници, ж. Голям къс от разцепено дърво, който се използва за горене. Сложих няколко цепеници в камината. |
| цепка - мн. цепки, ж. 1. Разцепено място на дреха или тъкан. 2. Незашито място в долната част на горна дреха; шлиц. Пола със странична цеп... |
| цепна - цепнеш, мин. св. цепнах, мин. прич. цепнал, св. — вж. цепвам. |
| цепнатина - мн. цепнатини, ж. 1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала. 2. Цепка (в 1 знач.). |
| цепя - цепиш, мин. св. цепих и цепих, мин. прич. цепил и цепил, несв.; какво. 1. Разделям на части, като сека по дължина. Цепя дърва за о... |
| цер - церът, цера, мн. церове, (два) цера, м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина. // прил. церов, церова, церово, мн. церови. Це... |
| цербер - мн. цербери, м. 1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада. 2. Прен. Зъл, свиреп, строг пазач. |
| церебрален - церебрална, церебрално, мн. церебрални, прил. Спец. В медицината — който се отнася до главния мозък. |
| церемониал - мн. церемониали, (два) церемониала, м. Определен начин, ред за извършване на тържество, церемония и др. Сватбен церемониал. // при... |
| церемониален - церемониална, церемониално, мн. церемониални, прил. Който се отнася до церемония или церемониал. Церемониално откриване. // нареч.... |