Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ц
цвете - мн. цветя, ср. 1. Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен отган. Пролетни цветя. Цветята са най-хубав...
цветен - цветна, цветно, мн. цветни, прил. Който има цвят, не е черно-бял. Цветна хартия. Цветен филм. Цветен телевизор • Цветен метал. Все...
цветист - цветиста, цветисто, мн. цветисти, прил.1. Който е обрасъл с цветя. Цветисти градини. 2. Прен. За език, стил — образен, жив. Цветис...
цветнокож - цветнокожа, цветнокожо, мн. цветнокожи, прил. 1. Който не е с бяла кожа. Цветнокожа жена. 2. Като същ. Човек, който не принадлежи ...
цветомузика - само ед. Музикално изпълнение, съпроводено с промяна в цветовете на светлината.
цветущ - цветуща, цветущо, мн. цветущи, прил. 1. Който е изпълнен с разцъфнали цветя. Цветущи градини. 2. Прен. Който е в разцвета си. Цвет...
цветче - мн. цветчета, ср. Малък цвят. По земята се посипаха люлякови цветчета.
цвик - цвикът, цвика, само ед., м. 1. Жълто-зелена течност, която се отделя от сирене, извара, кисело мляко и др. 2. Преварена суроватка.
цвиля - цвилиш, мин. св. цвилих, мин. прич. цвилил, несв. 1. За кон — издавам продължителен рязък звук. 2. Прен. Разг. Пренебр. Смея се пр...
цвички - само мн. Леки обувки от тънка кожа или плат за гимнастика.
цвъркам - цвъркаш, несв. Цвъртя.
цвъртя - цвъртиш, мин. св. цвъртях, мин. прич. цвъртял, несв. 1. За птици и някои животни — издавам отсечени, пискливи звуци. В клоните цвъ...
цвърча - цвърчиш, мин. св. цвърчах, мин. прич. цвърчал, несв. Цвъртя.
цев - цевта, мн. цеви, ж. 1. Къса тръба от кухо стъбло или от друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкан...
цедилен - цедилна, цедилно, мн. цедилни, прил. Който служи за цедене.
цедилник - мн. цедилници, (два) цедилника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора.
цедило - мн. цедила, ср. Разг. 1. Правоъгълна кърпа от здрав вълнен плат за носене на товар и малки деца на гръб. 2. Парче тънък рехав плат...
цедка - мн. цедки, ж. Приспособление за цедене с форма на сито, с мрежесто дъно.
цедя - цедиш, мин. св. цедих, мин. прич. цедил, несв. 1. Какво. Пропускам течност през цедка, за да отделя примесите или гъстата част. Це...
цезура - мн. цезури, ж. Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.
цел - целта, мн. цели, ж. 1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели. 2. Място...
целволе - само ед. Вид текстилни влакна.// прил. целволен, целволена, целволено, мн. целволени.
целебен - целебна, целебно, мн. целебни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор. // нареч....
целев - целева, целево, мн. целеви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства.
целеви - целева, целево, мн. целеви, прил. Целев. Целеви прием.
целенасочен - целенасочена, целенасочено, мн. целенасочени, прил. Който е насочен към ясна цел. Целенасочени действия. // нареч. целенасочено. /...
целесъобразен - целесъобразна, целесъобразно, мн. целесъобразни, прил. Който съответства на поставената цел; правилен, разумен, полезен. Целесъобр...
целзий - целзият, целзия, само ед., м. Химически елемент — сребристобял метал. // прил. целзиев, целзиева, целзиево, мн. целзиеви.
целина - само ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; кере...
целогодишен - целогодишна, целогодишно, мн. целогодишни, прил. Който трае цяла година. Целогодишна работа.
целодневен - целодневна, целодневно, мн. целодневни, прил. 1. Който трае цял ден. Целодневно обучение. 2. Който работи през целия ден. Целоднев...
целокупен - целокупна, целокупно, мн. целокупни, прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ.
целомъдрен - целомъдрена, целомъдрено, мн. целомъдрени, прил. Който притежава целомъдрие. Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец. // нареч. цел...
целомъдрие - само ед. 1. Девственост. 2. Непорочност, чистота. 3. Строга нравственост, душевна чистота.
целофан - само ед. Прозрачна тънка хартия, която се използва предимно за опаковане. // прил. целофанен.
целувам - целуваш, несв. и целуна, св. 1. Докосвам с устни в знак на любов, преданост, нежност, уважение и др. 2. Прен. Докосвам, галя. Слън...
целувка - мн. целувки, ж. 1. Докосване с устни в знак на любов, нежност, преданост. Майчина целувка. 2. Вид сладкиш, приготвен от рвщ яйчен ...
целулоза - само ед. Спец. 1. Вещество, коеп съставна част от клетъчните стени на растенията. 2. Вещество, получено при преработка на дървесин...
целуна - целунеш мин. св. целунах, мин. прич. целунал, св. — вж. целувам.
целя - целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил, несв.; какво/кого. Стремя улуча, да попадна в цел. Целеше ръката на противника. — целя се...
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: