цепиш, мин. св. цепих и цепих, мин. прич. цепил и цепил, несв.;
какво. 1.
Разделям на части,
като сека по
дължина. Цепя дърва за огрев. 2. Режа надлъжно. Цепя кайсии за компот. 3. Разкъсвам тъкан по нишка. Цепя стари дрехи. 4. Прен. Разг. Вървя по най-късия път. Ще цепя през гората. 5. Движа се, като оставям следа, правя бразда. Катерът цепеше огледалната повърхност на езерото. Цепя земята с рало. 6. За звук — отеквам рязко, остро; раздирам. Зловещи писъци цепеха нощната тишина. 7. Прен. Разрушавам единството на партия, организация, държава и др.; отцепвам. — цепя се. 1. Ставам на цепки; напуквам се. Ръцете му се цепят от студа. 2. Отделям се, отцепвам се от партия, организация и др. 3. Прен. Разг. Отделям се, страня. Зсщо все се цепиш от компанията. • Цепя басма (на някого). Разг. Държа се учтиво, проявявам внимание. • Не цепя басма (на някого). Разг. Държа се грубо, рязък съм. • Цепя косъма (на две). Разг. Голям скъперник съм. • Цепя въздуха. Викам, крещя.