| чеs - Намерени са 207 думи от търсенето |
|---|
| сенчест - сенчеста, сенчесто, мн. сенчести, прил. 1. До който не достигат слънчеви лъчи и има сянка. Сенчеста тераса. 2. Който прави сянка. ... |
| честитя - честитиш, мин. св. честитих, мин. прич. честитил, несв.; какво, на кого. Поздравявам по случай някакво събитие или постигнат успех... |
| борчески - борческа, борческо, мн. борчески, м.Който се отнася до борба; борбен. |
| злочестя - злочестиш, мин. св. злочестих, мин. прич. злочестил, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам. |
| качество - мн. качества, ср. 1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.... |
| начесвам - начесваш, несв. и начеша, св.; какво/кого. 1. Чеша много, колкото искам. 2. Чеша много хора или животни. 3. Прен. Разг. Набивам, н... |
| прическа - мн. прически, ж. Придадена чрез причесване или подстригване форма на коса. |
| честитка - , мн. честитки, ж. 1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника. 2. Поздравителни думи. |
| безчестя - безчесиш, безчестих, безчестил.Лишавам от чест; опозорявам. |
| всячески - нареч.Всякак. |
| епически - епическа, епическо, мн. епически, прил. Който се отнася до епос. |
| езически - езическа, езическо, мн. езически, прил. Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди. |
| нечестен - нечестна, нечестно, мн. нечестни, прил. Който не е честен. Нечестен човек. Нечестна постъпка. // същ. нечестност, нечестността, ж. |
| нечестив - нечестива, нечестиво, мн. нечестиви, прил. 1. Непочтен. 2. Грешен, порочен. // същ. нечестивост, нечестивостта, ж. • Нечестивия. Д... |
| певчески - певческа, певческо, мн. певчески, прил. 1. Който се отнася до пеене. Певчески данни. 2. Който се отнася до певец (в 1 знач.). |
| причестя - причестиш, мин. св. причестих, мин. прич. причестил, св. — вж. причестявам. |
| езичество - само ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство. |
| комически - комическа, комическо, мн. комически, прил. 1. Комедиен. 2. Комичен. |
| конически - коническа, коническо, мн. конически, прил. Който е на конус или има форма на конус. Конически връх. |
| логически - логическа, логическо, мн. логически, прил. Който се основава на логиката. Логическа задача. |