чеs - Намерени са 207 думи от търсенето |
прозаически - прозаическа, прозаическо, мн. прозаически, прил. Прозаичен. |
силабически - силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен. • Силабическо стихосложение. Спец. Използване на еднакъв брой срички в... |
фанатически - фанатическа, фанатическо, мн. фанатически, прил. Фанатичен. // нареч. фанатически. |
пророчество - мн. пророчества, ср. Предвиждане за бъдещето; предсказание. |
реторически - реторическа, реторическо, мн. реторически, прил. Реторичен. |
риторически - риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически. |
угоднически - угодническа, угодническо, мн. угоднически, прил. 1. Който е присъщ на угодник. 2. Който изразява раболепие, угодничество. Угодниче... |
ученичество - само ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството. |
величествен - величествена, величествено, мн. величествени.Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие. |
венерически - венерическа, венерическо, мн. венерически, прил.• Венерическа болест. Спец. В медицината — общо название на заразни болести, преда... |
генетически - генетическа, генетическо, мн. генетически, прил.Генетичен. |
емпирически - емпирическа, емпирическо, мн. емпирически, прил. Емпиричен. |
сеизмически - сеизмическа, сеизмическо, мн. сеизмически, прил. Сеизмичен. |
академически - академическа, академическо, мн. академически.1. Който се отнася до академия.2. Учебен (по отношение на университет). |
династически - династическа, династическо, мн. династически, прил. Династичен. |
догматически - догматическа, догматическо, мн. догматически, прил. Догматичен. |
драматически - драматическа, драматическо, мн. драматически, прил. Драматичен (в 1 знач.). |
злокачествен - злокачествена, злокачествено, мн. злокачествени, прил. 1. За заболяване — което е много тежко и опасно. 2. Който се отнася до боле... |
издайнически - издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически. |
мъченичество - само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество. |