| рян - Намерени са 19 думи от търсенето |
|---|
| мряна - мн. мрени, ж. Вид сладководна риба със заострена глава. |
| дрянка - мн. дренки, ж. 1, Плод на дрян. 2. Разг. Дрян. • От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си. |
| мъждрян - мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен. // прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. м... |
| горянин - мн. горяни, м.1. Диал. Планинец.2. Истор. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-т... |
| мирянка - мн. мирянки, ж. Жена мирянин. |
| презрян - презряна, презряно, мн. презрени, прил. Когото презират или който предизвиква презрение. Презрян човек. Презряна твар. |
| мирянин - мн. миряни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек. // прил. мирянски, мирянска, мирянско, мн. мирянски. Мирянски... |
| припрян - припряна, припряно, мн. припрени, прил. 1. Който много бърза, припира; нетърпелив. Припрян човек. 2. Който се прави с бързане. При... |
| агарянец - мн. агарянци.Остар. Неверник турчин. (неодобрително название на турците защото не са християни). |
| агарянин - мн. агаряни.Агарянец. |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| дряновица - мн. дряновици, ж. Дрянова тояга, пръчка. |
| самарянин - мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода. |
| самарянка - мн. самарянки, ж. 1. Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война. 2. Жена самарянин. |
| заподозрян - заподозряна, заподозряно, мн. заподозрени, прил. За когото се допуска, че е извършил престъпление или нещо нередно. |
| дворянство - само ед. Истор. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление. |
| самарянство - само ед. Склонност или действия на самарянин. |
| презвитерянец - мн. презвитерианци, м. Последовател на презвитерианството. // прил. презвитериански, презвитерианска, презвитерианско, мн. презвит... |
| презвитерянство - само ед. Протестантско учение, което отрича властта на епископата и признава само свещениците. |