трепериш и треперещ, мин. св. треперих и треперах, мин. прич. треперил, несв. 1.
Правя отсечени и чести движения;
треса се,
клатя се,
люлея се.
Треперя от треска. Треперя от студ. 2. Прен. Изпитвам силен страх. Треперят пред директора си. Треперя за живота си. • Треперя над стотинката. Разг. Скъперник съм. • Треперят ми гащите. Разг. Страхувам се много.