мн. територии, ж. 1. Ограничена земна плош, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство. 2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия. 3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия. // прил. териториален, териториална, териториално, мн. териториални. Териториално деление.
Съновник: Територия
ако обхождаш, изучаваш или маркираш насън, наяве ще успееш да се наложиш като абсолютен лидер в своята област.