степента, мн. степени, ж. 1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен. 2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен. 3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен. 4. Спец. В математиката - числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. 5. Спец. В граматиката — граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен. // прил. степенен, степенна, степенно, мн. степенни. Степенна разлика. • На ента степен. Разг. Многократно, безкрайно.

degree