| дън - Намерени са 26 думи от търсенето |
|---|
| дан - данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата п... |
| вън - нареч.Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.• Вън от.1. За посочване на м... |
| дъб - дъбът, дъба, мн. дъбове, (два) дъба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се и... |
| дъх - дъхът, дъха, само ед., ли 1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх. 2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки. |
| зън - междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето. |
| пън - пънът, пъна, мн. пънове, (два) пъна, м. 1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените. 2. Къс и дебел отрязък ... |
| сън - сънят, съня, мн. сънища, (два) съня, м. 1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действ... |
| дон - само ед. В Испания — благородническа титла; господин. |
| ден - денят, деня, мн. дни, (два) дена и дни, м. 1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта. Цял ден се разхождах из гората.... |
| вдън - предлог.За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите. - Вдън земя. Разг. Надълбоко; неизвестно къде. |
| дъно - мн. дъна, ср. 1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море. 2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъ... |
| дъня - дъниш. мин. св. дъних, мин. прич. дънил, несв. 1. Диал. Кого. Бия, удрям. 2. Жарг. Какво. Пускам да свири силно. Дъня радиото. Дън... |
| дънер - мн. дънери, (два) дънера, м. 1. Част от дърво между корените и короната; ствол. 2. Пън. Седнах на дънера. |
| дънки - само мн. Вид панталони от здрав и обикн. твърд памучен плат. |
| задъня - задъниш, мин. св. задъних, мин. прич. задънил, св. — вж. задънвам. |
| дънест - дънеста, дънесто, мн. дънести, прил. За облекло, шапка — който е с голямо, провисна-ло дъно. Дънести панталони. |
| издъно - нареч. 1. С корените, с основите. Изскубвам издъно. 2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно. |
| издъня - издъниш, мин. св. издъних, мин. прич. издънил, св. — вж. издънвам. |
| кадъна - мн. кадъни, ж. Мюсюлманка, предимно туркиня; ханъма. |
| издънка - мн. издънки, ж. 1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки. 2. Потомък, наследник. Той е изд... |