| -м-- - Намерени са 33 думи от търсенето |
|---|
| аман - За изразяване на досада, отегчение, раздразнение. |
| амин - Възглас в заключение на църковни молитви; истина, така да бъде. |
| амур - мн. амури.Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка. // същ. у... |
| амид - (фр. amide, съкр. от am(moniac) + -ид)Хим. Съединение, което произлиза от амоняка. |
| амок - (нем. Amok, англ. amok от малайс. amoq)Остра психоза, изблик на човекоубийствена лудост, наблюдавана при малайците. |
| емна - емнеш, мин. св. емнах, мин. прич. емнал, св. — еж. емвам. |
| имот - мн. имоти, (два) имота, м. 1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот. 2. Къща с двор или земя с постройки. И... |
| оман - само ед. Едро тревисто растение с широки листа и жълти цветове. |
| омар - мн. омари, (два) омара м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо. |
| омая - само ед. 1. Замайване, шемет. 2. Прен. Прелест, красота. |
| имам - имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплом... |
| смая - смаеш, мин. св. смаях, мин. прич. смаял, св. — вж. смайвам. |
| умра - умреш, мин. св. умрях, мин. прич. умрял, св. — вж. умирам. |
| смог - смогът, смога, само ед., м. Смес от дим, мъгла и прах в атмосферата над градовете. Над града има плътен смог. |
| смок - смокът, смока, мн. смоци и смокове, (два) смока, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби. • Пие к... |
| смут - смутът, смута, мн. смутове, (два) смута, м. 1. Само ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво мно... |
| умел - умела, умело, мн. умели, прил. 1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка. 2. Който е хитър, гъвкав, обигр... |
| умен - умна, умно, мн. умни, прил. 1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек. 2. Който е извъ... |
| умея - умееш, мин. св. умях, мин. прич. умял, несв. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Умея да готвя. Умея да шия. Уме... |
| умия - умиеш, мин. св. умих, мин. прич. умил, св. — вж. умивам. |