мн. реотани, (два) реотана, м. 1. Спец.
Само ед. Специална метална
сплав за жици за електрически нагреватели. 2.
Жица от
такава сплав. 3. Разг. Жицата,
заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха. // прил. реотанов, реотанова, реотаново, мн. реотанови.