членът, члена, мн. членове, (два) члена, м. 1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на правителството. Член на партия. 2. Една от съставните части на нещо цяло; елемент. Член на изречение. Неизвестен член на уравнение. 3. Остар. Обикн. мн. Крайник на тяло (на човек или животно). 4. Мъжки полов орган. 5. Част от текст на закон или друг документ, която има самостоятелно обозначение. 6. Спец. В граматиката — морфема, която означава определен, известен предмет.
Съновник: Член, членуване, членуваш
ли в някаква организация насън, предстоят ти разочарования наяве, ще се обезнадеждиш и обезкуражиш. друг ако е член, ще те пренебрегнат в работата или любовта.