обувка, ж. 1.
Изделие от
кожа или
друг материал, което има твърда
подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни обувки. 2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. Официални черни обувки. // прил. обувен, обувна, обувно, мн. обувни. Обувен завод. Обувен магазин. • Къде го стиска обувката. Разг. Какво тревожи или притеснява някого.