ots - Намерени са 63 думи от търсенето |
отсам - нареч. 1. От тази страна. Мини отсам. 2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни. |
отсея - отсееш, мин. св. отсях, мин. прич. отсял, св. — вж. отсявам. |
отстъп - само ед. 1. Отстъпване. 2. Спец. Във фонетиката — етап от учленяването на говорните звукове, при който говорните органи се връщат ... |
отсъдя - отсъдиш, мин. св. отсъдих, мин. прич. отсъдил, св. — вж. отсъждам. |
отсега - нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията. |
отсека - отсечеш, мин. св. отсякох, мин. прич. отсякъл, св. — вж. отсичам. |
отсипя - отсипеш, мин. св. отсипах, мин. прич. отсипал, св. — вж. отсипвам. |
отскок - мн. отскоци, (два) отскока, м. 1. Отскачане. След отскока падна. 2. Способност за скачане на височина или дължина при някои спорто... |
отстоя - отстоиш, мин. св. отстоях, мин. прич. отстоял, св. — вж. отстоявам. |
отслабя - отслабиш, мин. св. отслабих, мин. прич. отслабил, св. - вж. отслабвам. |
отсамен - отсамна, отсамно, мн. отсамни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг. |
отседна - отседнеш, мин. св. отседнах, мин. прич. отседнал, св. — вж. отсядам. |
отсенка - и отсянка, мн. отсенки, ж. 1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък. 2. Различие в проявата на едно чувство.... |
отсечка - мн. отсечки, ж. 1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни. 2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опит... |
отсичам - отсичаш, несв. и отсека, св. 1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото. 2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсича... |
отскоча - отскочиш, мин. св. отскочих, мин. прич. отскочил, св. — вж. отскачам. |
отслужа - отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслужил, св. — вж. отслужвам. |
отсрамя - отсрамиш, мин. св. отсрамих, мин. прич. отсрамил, св. — вж. отсрамвам. |
отсреща - нареч. 1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното. 2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зад... |
отсроча - отсрочиш, мин. св. отсрочих, мин. прич. отсрочил, св. — вж. отсрочвам. |