| nav - Намерени са 136 думи от търсенето |
|---|
| навън - нареч. 1. Извън границите на някакво помещение. Навън пееха птици. 2. С посока към външността. Облякъл съм блузата с опакото навън... |
| навло - мн. навла, ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари. |
| навик - мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също врем... |
| навей - навеят, навея, мн. навеи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха. |
| навес - мн. навеси, (два) навеса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се ... |
| навея - навееш, мин. св. навях, мин. прич. навял, св. — вж. навявам. |
| навия - навиеш, мин. св. навих, мин. прич. навил, св. — вж. навивам. |
| навра - навреш, мин. св. наврях, мин. прич. наврял, св. — вж. навирам. |
| болнав - болнава, болнаво, мн. болнави.1. Който често боледува, който е с разклатено здраве; хронично болен.2. Леко болен, малко болен. |
| навръх - нареч. 1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела. 2. В навечерието или в самия ден. Навръх ... |
| навъдя - навъдиш, мин. св. навъдих, мин. прич. навъдил, св. — вж. навъждам. |
| навъся - навъсиш, мин. св. навъсих, мин. прич. навъсил, св. — вж. навъсвам. |
| канава - само ед. 1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране. 2. Прен. Опорни точки в развитието на с... |
| навред - нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше. |
| наваля - навалиш, мин. св. навалих, мин. прич. навалил, се. — вж. навалям. |
| наведа - наведеш, мин. се. наведох, мин. прич. навел, св. — вж. навеждам. |
| навеки - нареч. За всички времена, завинаги, за вечни времена. Сбогом навеки. |
| навеся - навестиш, мин. св. навестих, мин. прич. навестил, св. — вж. навестявам. |
| навидя - навидиш, мин. св. навидях, мин. прич. навидял, св. — вж. навиждам. |
| навиря - навириш, мин. св. навирих, мин. прич. навирил, св. — вж. навирвам. |