| ков - Намерени са 109 думи от търсенето |
|---|
| зов - зовът, зова, само ед., м. 1. Вик, молба, повик. 2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба. 3. Вик (в 1 знач.). От тъм... |
| коз - козът, коза, мн. козове, (два) коза, м. 1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза. 2. Прен... |
| коч - кочът, коча, мн. кочове, (два) коча, м. 1. Нескопен овен. 2. Прен. Разг. Пренебр. Стар ерген, който задиря млади момичета. |
| код - кодът, кода, мн. кодове, (два) кода, м. 1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код.... |
| кой - коя, кое, мн. кои, въпр. мест. 1. Като същ., само ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без о... |
| кок - кокът, кока, мн. кокове, (два) кока, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок... |
| кол - колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земят... |
| кон - конят, коня, мн. коне, (два) коня, м. 1. Домашно нечифтокопитно едро животно, използвано за работа и транспорт, в някои страни за ... |
| кос - косът, коса, мн. косове, (два) коса, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд. |
| кош - кошът, коша, мн. кошове, (два) коша, м. 1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за ... |
| лов - ловът, лова, само ед., м. 1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има ло... |
| нов - нова, ново, мн. нови, прил. 1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта. 2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писм... |
| ров - ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров. |
| кова - ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв. 1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изде... |
| алков - (фр. alcove от исп. alcoba от ар. al-qubba 'стаичка')Ниша в стая за поставяне на легло или легла, отделена със завеса. |
| вкова - вковеш, мин. св. вковах, мин. прич. вковал.- вж. вковавам. |
| ковък - ковка, ковко, мн. ковки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал. |
| ковач - мн. ковачи, м. 1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа. 2. Занаятчия, който... |
| ковна - ковнеш, мин. св. ковнах, мин. прич. ковнал, св.— вж. коввам. |
| куков - кукова, куково, мн. кукови, прил. • На куково лято. Никога. Ще си получиш парите на куково лято. |