| ков - Намерени са 109 думи от търсенето |
|---|
| обков - само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков. |
| окова - оковеш, мин. св. оковах, мин. прич. оковал, св. — вж. оковавам. |
| окови - само мн. 1. Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на арестувани или затворници; белезници. 2. Прен. Това, което ог... |
| скова - сковеш, мин. св. сковах, мин. прич. сковал, св. — вж. сковавам. |
| пиков - пикова, пиково, мн. пикови, прил. Натоварен, затруднен. Пиков час в уличното движение. Пиково положение. |
| тиков - тикова, тиково, мн. тикови, прил. • Тиково дърво. Тропическо дърво, на височина достигащо до 30 метра, със здрава и твърда дървеси... |
| закова - заковеш, мин. св. заковах, мин. прич. заковал, св. — вж. заковавам. |
| изкова - изковеш, мин. св. изковах, мин. прич. из-ковал, св. — вж. изковавам. |
| звуков - звукова, звуково, мн. звукови, прил. 1. Който се отнася до звук. Звукова честота. 2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал. |
| коввам - ковваш, несв. и ковна, св. Разг. Удрям или забивам гвоздей леко, един-два пъти. Ковни този стол, разковал се е. |
| ковбой - ковбоят, ковбоя, мн. ковбои, м. Каубой. |
| ковчег - мн. ковчези, (два) ковчега, м. 1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше... |
| ковьор - мн. ковьори, (два) ковьора, м. Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикн. за окачване на стена. Имаше ковьори за зад легло... |
| момков - момкова, момково, мн. момкови, прил. Който има отношение или връзка с момък. Момкова майка. • Момкова сълза. Пролетно горско цвете... |
| морков - мн. моркови, (два) моркова, м. Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде. // същ. умал. морковче... |
| накова - наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам. |
| обкова - обковеш, мин. св. обковах, мин. прич. обковал, св. — вж. обковавам. |
| скован - скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл. // същ. скованост, скованостт... |
| такова - — вж. такъв. |
| рожков - мн. рожкови, (два) рожкова, м. 1. Сладникав южен плод с издължена като рог форма. 2. Диал. Охлюв. |