мн. отличия, ср. 1. Остар. Отлика. 2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие. 3. Награда. Получил е няколко международни отличия.
Съновник: Отличие, отличник (виж медал, награда)
че си, ако сънуваш, ще търпиш критика в работата си, ще допуснеш непростима професионална грешка. Друг ако е отличник, заслугите ти най-после ще бъдат оценени достойно.