| ичи - Намерени са 36 думи от търсенето |
|---|
| незаличим - незаличима, незаличимо, мн. незаличими, прил. Който не може да се заличи; траен, вечен. Незаличими следи. Незаличим спомен. |
| причинявам - причиняваш, несв. и причиня, св.; какво. 1. Ставам причина за нещо; предизвиквам (във 2 знач.). 2. Нанасям, сторвам. Причинявам ще... |
| причинност - причинността, само ед., ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго. |
| неприличие - мн. неприличия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка. |
| причинител - причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест. |
| причислявам - причисляваш, несв. и причисля, св.; какво/ кого. към какво/ към кого. Включвам в числото на други подобни; добавям. Причислявам те... |
| разноезичие - само ед. 1. Съществуване на различни езици в една общност. 2. Прен. Неразбирателство, разногласие. |
| отличителен - отличителна, отличително, мн. отличителни, прил. Който служи за отлика. Отличителен белег. |
| първопричина - само ед. Основна, най-важна причина. |
| причинителка - мн. причинителки, ж. Жена причинител. |
| различителен - различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отли... |
| разобличител - разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава. |
| увеличителен - увеличителна, увеличително, мн. увеличителни, прил. Който увеличава. Увеличително стъкло. |
| ограничителен - ограничителна, ограничително, мн. ограничителни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна марки... |
| неблагоприличие - само ед. Проява на неблагоприличен човек. |
| разграничителен - разграничителна, разграничително, мн. разграничителни, прил. Който е предназначен да направи разграничение. Разграничителни черти. |