| tri - Намерени са 229 думи от търсенето |
|---|
| затрия - затриеш, мин. св. затрих, мин. прич. затрил, св. — вж. затривам. |
| трилър - мн. трилъри, (два) трилъра, м. Филм, който използва специфични изразни средства за възбуждане на силни емоции (тревожно очакване, ... |
| натрий - натрият, натрия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал. // прил. натриев, натриева, натриево, мн. натриеви... |
| натрия - натриеш, мин. св. натрих, мин. прич. натрил, св. — вж. натривам. |
| отрина - отринеш, мин. св. отринах, мин. прич. отрнал, св. — вж. отринвам. |
| стрижа - стрижеш, мин. св. стригах, мин. прич. стригал, несв.; какво/кого. Намалявам дължината на косъма с помощта на ножици, машинка и др.... |
| стрина - мн. стрини, ж. 1. Диал. Жена на брата на бащата. 2. Разг. Омъжена жена на средна възраст. // прил. стринин, стринина, стринино, мн... |
| триада - мн. триади, ж. Спец. Във философията — схема на развитие, формулирана от Прокъл и разработена от Хегел, според която развитието пр... |
| тричав - тричава, тричаво, мн. тричави, прил. Който съдържа твърде много трици. Тричав хляб. |
| острие - мн. остриета, ср. 1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож. 2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика. • Нож с две ос... |
| потрия - потриеш, мин. св. потрих, мин. прич. потрил, св. — вж. потривам. |
| триног - тринога, триного, мн. триноги, прил. Остар. Трикрак. Тринога софра. |
| тритон - мн. тритони, (два) тритона, м. 1. В митологията — древногръцко морско божество. 2. Род опашати земноводни с дължина до десет санти... |
| сутрин - сутринта, мн. сутрини, ж. 1. Първите часове от началото на деня. Ценят се познава от сутринта. И тази сутрин е прохладна и свежа. ... |
| трибун - мн. трибуни, м. 1. Истор. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите. 2. Вожд на масите, оратор, ... |
| триумф - само ед. 1. Истор. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война. 2. Прен. Голяма победа, успех. 3. Прен. Тържество,... |
| трипер - само ед. Венерическа болест, предавана по полов път, която се характеризира с възпаление на пикочния канал. |
| изтрия - изтриеш, мин. св. изтрих, мин. прич. изтрил, св. — вж. изтривам. |
| трижди - нареч. Остар. 1. Три пъти. 2. Много пъти. Трижди по-щастлив. Бъди трижди проклет! |
| тритий - само ед. Радиоактивен изотоп на водорода, който се използва за термоядрени реакции. |