---- - Намерени са 1527 думи от търсенето |
цепя - цепиш, мин. св. цепих и цепих, мин. прич. цепил и цепил, несв.; какво. 1. Разделям на части, като сека по дължина. Цепя дърва за о... |
церя - цериш, мин. св. церих, мин. прич. церил. несв. Разг. Лекувам. — церя се. Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител. |
цеце - неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце. |
чеиз - мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си. |
чене - мн. ченета, ср. Разг. Челюст. |
чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава... |
чиле - мн чилета, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле. |
член - членът, члена, мн. членове, (два) члена, м. 1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на правителството. Чле... |
чрез - предлог. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си. 2. За изразяване н... |
шейх - шейхът, шейха, мн. шейхове, м.1. Старейшина на арабско племе.2. Религиозен мюсюлмански водач. |
шише - мн. шишета, ср.1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в... |
шиле - мн. шилета. Разг. Голямо агне (до една година). //прил.шилешки. |
шлем - шлемът, шлема, мн. шлемове, (два) шлема. 1. Истор. Старинна метална шапка за предпазване на главата от удар и др.. 2. Специална ша... |
шлеп - шлепът, шлепа, мн. шлепове, (два) шлепа. Дълга, плоска плаваща повърхност за превоз на товари,която се тегли от влекач. |
шпек - шпекът, шпека, мн. шпекове, (два) шпека. Вид сух салам с повече сланина. // прил. шпеков. |
юдей - юдеят, юдея, мн. юдеи, м. Название на евреин от древността. |
юнец - мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол. |
явен - явна, явно, мн. явни, прил. 1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване. 2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци. // нареч. явно. |
яден - ядна, ядно, мн. ядни, прил. Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.// нареч. ядно. Говори ядно. |
ядец - междум. За изразяване на неуспех при облог или състезание: измамих те, не успя. |