| ---- - Намерени са 1527 думи от търсенето |
|---|
| ярка - мн. ярки, ж. Млада кокошка, която още не снася яйца. |
| ясла - мн. ясли, ж. 1.Подобно на корито приспособление, в което се поставя храна за селскостопански животни. 2.Ясли. Дремя/стоя като кон ... |
| ятак - мн. ятаци, м. Лице, което укрива занимаващи се с конспиративна дейност и им помага. |
| яхам - яхаш, несв. 1.Какво. Седя върху ездитно животно и се придвижвам; яздя. Яхам коня. 2.Какво. Управлявам велосипед, мотоциклет и др. ... |
| яхна - яхнеш, мин. св. яхнах, мин. прич. яхнал, св. - вж. яхвам. |
| яхта - мн. яхти, ж. 1.Малък луксозен кораб за разходка, обикн. частен. 2.Голяма спортна платноходка. Околосветско пътешествие с яхта. |
| орис - ориста, само ед., ж. Съдба, предопределение. Тежка орис. |
| осел - мн. осли, (два) осела, м. Остар. Магаре. |
| осен - мн. осени, (два) осена, м. Вид дърво — ясен. // прил. осенов, осенова, осеново, мн. осенови. |
| осея - осееш, .мин. св. осях, мин. прич. осял, св. — вж. осявам. |
| осил - мн. осили, (два) осила, м. Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас. |
| отец - мн. отци, м. 1. Остар. Баща. 2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в мето... |
| отит - мн. отити, (два) отита, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо. |
| оток - мн. отоци, (два) отока, м. Подутина по тялото. |
| отче - мн. отчета, ср. 1. Разг. Поп, свещеник. Отчето преди малко излезе. 2. Звателна форма от отец — обръщение към поп или калугер. • Ка... |
| офис - мн. офиси, (два) офиса, м. 1. Сервизно или складово помещение. 2. Представителна кантора на фирма. 3. Служебна стая, кабинет. |
| оцет - само ед. Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и др. |
| очен - очна, очно, мн. очни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести. |
| поп- - Първа съставна част на сложни думи със значение популярен, напр. попарт, попмюзикъл, попмузика, попрелигия, попфестивал и др. |
| поря - пориш, мин. св. порих, мин. прич. порил, несв. 1. Какво. Разрязвам, разединявам нещо зашито. Поря дреха. 2. Какво/кого. Правя прор... |