-------н-- - Намерени са 266 думи от търсенето |
нимфомания - само ед. Болестна проява на засилено полово влечение у жената. |
новобранец - мн. новобранци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията. |
отговорник - мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група. |
обединение - мн. обединения, ср. 1. Самоед. Обединяване. След обединението бяха по-силни. 2. Група хора, организации, учреждения, които се съюз... |
оберкелнер - мн. оберкелнери, м. Главен келнер. |
облекчение - мн. облекчения, ср. 1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С об... |
обновление - само ед. Промяна, която е свързана с привнасяне на нещо ново. |
озлобление - само ед. Проява на злоба, на зло чувство към някого. Изпитвам озлобление. |
оправдание - мн. оправдания, ср. 1. Само ед. Оправдаване. 2. Довод, доказателство, с които може да се обясни или извини нещо. Имаш ли някакво о... |
интриганка - мн. интригантки, ж. Жена интригант. |
калпазанин - мн. калпазани, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа. |
калпазанка - мн. калпазанки, ж. Разг. Жена калпазанин. |
краезнание - само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните ... |
куртизанка - мн. куртизанки, ж. 1. През XVII и XVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество. 2. Ж... |
мюсюлманин - мн. мюсюлмани, м. Мохамеданин. |
мюсюлманка - мн. мюсюлманки, ж. Мохамеданка. |
набедреник - мн. набедреници, (два) набедреника, м. 1. Истор. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата. 2. Спец. Част от свещеническ... |
наблюдение - мн. наблюдения, ср. 1. Само ед. Наблюдаване. 2. Резултат от наблюдаване; изследване. Получих интересни наблюдения. Метеорологични ... |
навременен - навременна, навременно, мн. навременни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ. // съ... |
назначение - мн. назначения, ср. 1. Заповед за назначаване на някаква служба. 2. Предназначение, сфера на употреба: Високо назначение на литера... |