-------н-- - Намерени са 266 думи от търсенето |
насърчение - мн. насърчения, ср. Дейност на насърчител. |
незасъхнал - незасъхнала, незасъхнало, мн. незасъхнали, прил. Който не е засъхнал напълно. Незасъхнало лепило. • Незасъхнали сълзи. Скорошна тъ... |
неизпълним - неизпълнима, неизпълнимо, мн. неизпълними, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. Неизпълнима задача. // същ. неизпъл... |
некадърник - мн. некадърници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви. |
ненакърнен - ненакърнена, ненакърнено, мн. ненакърнени, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат. |
непокътнат - непокътната, непокътнато, мн. непокътнати, прил. Който не е засегнат; цял, цялостен, здрав. Месото остана непокътнато. |
нетърпение - само ед., мн. нетърпения, ср. Липса на търпение при очакване или извършване на нещо. С нетърпение отвори плика. |
обкръжение - мн. обкръжения, ср. 1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение. 2. Прен. Приближени хора от кръга... |
поддръжник - мн. поддръжници, м. Човек, който поддържа някого или нещо (във 2 и 4 знач.). |
престъпник - мн. престъпници, м. Човек, който извършва престъпление. // прил. престъпнически, престъпническа, престъпническо, мн. престъпническ... |
пълнолуние - мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние. |
пълноценен - пълноценна, пълноценно, мн. пълноценни, прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа. ... |
свързочник - мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част. |
скъпоценен - скъпоценна, скъпоценно, мн. скъпоценни, прил. 1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценн... |
събеседник - мн. събеседници, м. Лице, с което се води разговор. |
съвпадение - мн. съвпадения, ср. 1. Събитие, явление, което се извършва едновременно с друго. След толкова много съвпадения се замислих за живо... |
съвременен - съвременна, съвременно, мн. съвременни, прил. 1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен българс... |
съглашение - мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашен... |
съдържание - мн. съдържания, ср. 1. Само ед. Това, което се съдържа в нещо. Изсипа съдържанието на чантата си на леглото. 2. Тема, основна лини... |
съединение - мн. съединения, ср. 1. Само ед. Събиране в едно, обединяване. Съединението прави силата. 2. Спец. В химията — вещество, в което са... |