обича - Намерени са 9 думи от търсенето |
обида - мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква та... |
обица - мн. обици, ж. Обеца. |
обуча - обучиш, мин. св. обучих, мин. прич. обучил, св. — вж. обучавам. |
окича - окичиш, мин. св. окичих, мин. прич. окичил, св. — вж. окичвам. |
обичай - обичаят, обичая, мн. обичаи, (два) обичая, м. 1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни об... |
обичам - обичаш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си. 2. Желая, искам, приятно ми е да ... |
обичан - обичана, обичано, мн. обичани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение. |
обичаен - обичайна, обичайно, мн. обичайни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи. // същ. обичайност, обича... |
необичаен - необичайна, необичайно, мн. необичайни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение. // с... |