----т-- - Намерени са 346 думи от търсенето |
десятък - мн. десятъци, (два) десятъка, м. Истор. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производств... |
дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям. |
извътре - нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката ... |
катетър - мн. катетри, (два) катетъра, м. Спец. В медицината — тръбичка, която се поставя в кух орган или канал на организма с лечебна цел. ... |
кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ... |
кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. |
мъчител - мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изте-зател. // прил. мъчителски, мъчителска, мъчителс... |
навътре - нареч. 1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре. 2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границ... |
нататък - нареч. 1. Към друго място, натам. Някъде нататък е вилата им. 2. В по-късно време, после. По-нататък ще говорим пак по този въпрос... |
одъртея - одъртееш, мин. св. одъртях, мин. прич. одъртял, св. - вж. одъртявам. |
остатък - мн. остатъци, м. 1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат. 2. Само мн. Част, останала от нещо, ... |
отвътре - нареч. 1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста. 2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му. |
оттатък - нареч. 1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния. 2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък. |
подстъп - мн. подстъпи, м. Обикн. мн. Удобни места, през които може да се стигне по-лесно до определена цел. Подстъпите към Шипка. |
попътен - попътна, попътно, мн. попътни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър. |
потътря - потътреш и потътриш, мин. св. потътрах и потътрих, мин. прич. потътрал и потътрил, св. — вж. потътрям. |
пристъп - мн. пристъпи, (два) пристъпа, м. 1. Нападение, атака. 2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В при... |
пръстен - мн. пръстени, (два) пръстена, м. 1. Колелце от метал, дърво, кост и др., което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен п... |
пюпитър - мн. пюпитри, (два) пюпитъра, м. Наклонена поставка за книги, ноти и др. |