Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----т-- - Намерени са 346 думи от търсенето
десятък - мн. десятъци, (два) десятъка, м. Истор. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производств...
дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям.
извътре - нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката ...
катетър - мн. катетри, (два) катетъра, м. Спец. В медицината — тръбичка, която се поставя в кух орган или канал на организма с лечебна цел. ...
кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст...
кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ...
кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци.
мъчител - мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изте-зател. // прил. мъчителски, мъчителска, мъчителс...
навътре - нареч. 1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре. 2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границ...
нататък - нареч. 1. Към друго място, натам. Някъде нататък е вилата им. 2. В по-късно време, после. По-нататък ще говорим пак по този въпрос...
одъртея - одъртееш, мин. св. одъртях, мин. прич. одъртял, св. - вж. одъртявам.
остатък - мн. остатъци, м. 1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат. 2. Само мн. Част, останала от нещо, ...
отвътре - нареч. 1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста. 2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.
оттатък - нареч. 1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния. 2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.
подстъп - мн. подстъпи, м. Обикн. мн. Удобни места, през които може да се стигне по-лесно до определена цел. Подстъпите към Шипка.
попътен - попътна, попътно, мн. попътни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър.
потътря - потътреш и потътриш, мин. св. потътрах и потътрих, мин. прич. потътрал и потътрил, св. — вж. потътрям.
пристъп - мн. пристъпи, (два) пристъпа, м. 1. Нападение, атака. 2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В при...
пръстен - мн. пръстени, (два) пръстена, м. 1. Колелце от метал, дърво, кост и др., което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен п...
пюпитър - мн. пюпитри, (два) пюпитъра, м. Наклонена поставка за книги, ноти и др.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: