Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----т-- - Намерени са 346 думи от търсенето
скастря - скастриш, мин. св. скастрих, мин. прич. скастрил, св. — вж. спастрям.
спастря - спастриш, мин. св. спастрих, мин. прич. спастрил, св. — вж. спастрям.
сплитам - сплиташ, несв. и сплета, св.; какво. Правя на плитка; кръстосвам, преплитам. Сплитам си косата. Сплитам си ръцете. Сплитам нишките...
спретна - спретнеш, мин. св. спретнах, мин. прич. спретнал, св. — вж. спретвам.
схватка - мн. схватки, ж. 1. Стълкновение по време на бой, сражение или състезание. 2. Прен. Остър спор. Словесна схватка.
таратор - мн. таратори, (два) таратора, м. 1. Само ед. Студена лятна супа от разредено кисело мляко, ситно нарязани пресни краставици, чесън...
тик-так - междум. Наподобява равномерни удари на часовник или на друг механизъм.
трактат - мн. трактати, (два) трактата, м. 1. Спец. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос. 2. Остар....
трактор - мн. трактори (два) трактора, м. Самоходна мощна машина за теглене, обикн. на селскостопански съоръжения за обработване на земята и...
утаител - утаителят, утаителя, мн. утаители, (два) утаителя, м. Басейн за пречистване на водата от наноси чрез утаяване.
участие - мн. участия, ср. 1. Личен дял в обща дейност, работа, проява. Имам участия в международни конференции. Вземам участие в подготовка...
фанатик - мн. фанатици, м. Човек, който проявява фанатизъм. Религиозен фанатик.
ханство - мн. ханства, ср. Истор. 1. Страна, управлявана от хан. Ханство Велика България. 2. Само ед. Положение на хан. 3. Обикн. ед. Период...
хепатит - само ед. Спец. Вид болест — заболяване на черния дроб; жълтеница.
ходатай - ходатаят, ходатая, мн. ходатаи, м. Човек, който ходатайства.
царство - мн. царства, ср. 1. Държава, управлявана от цар. Първо българско царство. 2. Само ед. Господство, подчиненост, власт. 3. Прен. Обл...
читател - читателят, читателя, мн. читатели, м. 1. Човек, който чете напечатано произведение. Вестникът помества писма на читатели. Брой по ...
юристка - мн. юристки, ж. Жена юрист.
осветен - осветена, осветено, мн. осветени, прил. 1. Който е огрят от светлина. Осветена улица. 2. Прен. Който е изяснен, обяснен, разтълкув...
оскотея - оскотееш, мин. св. оскотях, мин. прич. оскотял, св. — вж. оскотявам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: